„Разсъждения връх франкмасонската същност за човещина“ от Г. С. Раковски

Изображение

Трябва да призная, че макар да работя от дълги години в системата на книгоиздаването, за първи път научих за бургаското издателство „Дукати“ от книгата „Размишления върху франкмасонската същност за човещина“ от Г. С. Раковски. Става въпрос за изключително любопитно фототипно издание, съдържащо два трактата (вторият е съвсем кратък), които носят подписа нrakovski 1а великия български революционер.

Естествено е, първите въпроси, които си задава в този случай човек, да бъдат: дали текстът е автентичен и защо се появява на бял свят едва сега.

Не съм графолог, но след като сравних ръкописа с други документи на Г. С. Раковски, съм убеден, че е негов, а подписът е оригинален. Освен това материалът е датиран лично от автора през „маia 1866 г. Одеса“, което отговаря на периода според биографията му, в който той пребивава в Одеса. И двата трактата са подпечатани с печат на Българския революционен комитет, който обаче е от 1875 година, осем години след като Раковски умира от туберкулоза в Букурещ.

В отговор на втория въпрос, Христо Раев, човекът, на когото принадлежи краткият предговор в книгата, и който най-вероятно е неин издател, твърди, че е открил текстовете случайно в църковен ръкопис. Това е и причината да останат незабелязани от изследователите на Раковски.

Изданието на „Дукати е впечатляващо – твърда кожена подвързия, златно преге, хартия, която изглежда естествено състарена. По принцип всяко фототипно издание е труден обект за изследване. От една страна причината е в ръкописния шрифт, а от друга в полиграфическото изпълнение. За моя голяма изненада, тук и двата проблема отсъстват. Полиграфията е на отлично ниво, а ръкописният текст макар и отдалечен от нашето време, с използване на носовки, ятова гласна, латински букви, архаизми и чуждизми, е рядко четивен и разбираем. Разбира се, трябва да се вложи и известна доза старание и желание.

Една от най-важните въпросителни относно автентичността на текста е свързана с интереса на Георги Раковски към въпросите на франкмасонството. От официалната биография на революционера знаем за неговия афинитет към тайните общества и съзаклятия още от младежките му години, но там никъде не се споменава за участието му масонската ложа. В неофициалните източници, обаче се прокрадва тази идея, и дори в някои статии в интернет може да се намери доста подробна информация за посвещаването на Раковски за член на гръцка, Белградска и на Букурещка ложа[1].  До колко тези сведения са достоверни всеки може да прецени сам.rakovski 2

От текста на трактата „Размишления върху франкмасонската същност за човещина“, обаче ясно личи неговата съпричастност към общността на масоните:

„Ние , франкмасоните, знаем също тъй добре, че доверието на един човек може да се използва за лоши цели.“

„Сегодня (днес) вън от ложите човек требува всегда да е предпазлив. Недоверието е необходимото оръжие для нас.“

и т.н.

Още по-значимо доказателство се съдържа в цялостната посока на тезите и съжденията в цитираното съчинение. Последователно се разглежда животът в ложите, дейността вън от ложата, разсъжденията върху всемирното франкмасонство и началата му. Като цяло трактатът представлява пламенна защита на тезата, че франкмасонството е източник, огнище и защитник „най-добрите качества в човешката същност“. В стремежа си към възхвала на концептуалните основи на учението на свободните зидари на места авторът стига до почти парадоксално идеализиране, включително и с използването на поетически средства, напомнящи за религиозната патетика. Товrakovski 3а донякъде контрастира на общия логичен и последователен стил на изложението.

В края на първата глава, посветена на живота в ложите, Раковски предоставя и някои чисто практически указания към комисиите по приема на нови членове, включително въпроси към поръчителя, които „най-добре биха изяснили наличието на необходимите качества у кандидата“. В този контекст, заедно с представеното задълбоченото познаване на същността и философията на франкмасонството, се създава впечатлението, че става въпрос не просто за философски труд, а за нещо по-значимо, като учебник за всеки, който има желание да постъпи в ложата, а за членовете –  устав, съдържащ правилата и житейските ценности, които трябва да се следват. Идеалът за човещина на франкмасоните се проявява в дискурса за робството и тежкото положение на българския народ.

В края на съчинението авторът разсъждава върху добре познатия лозунг „Свобода, равенство, братство“, който обичайно  се свързва с революционните комитети. Оказва се обаче, по думите на Раковски, че този лозунг принадлежи на масоните. Това още веднъж поставя въпроса каква е ролята на масонските структури в освободителното движение в България.

В заключение мога да изразя своята увереност, че тази необичайна книга ще предизвика оправдан читателски интерес. От една страна темата за франкмасонството и другите тайни общества е много интерпретирана в днешно време. Мненията по нея варират от максимално одобрение до пълно отрицание, пресечено  през призмата на конспиративните теории. От друга страна тук имаме налице великолепен историко-философски трактат от патриарха на революционното движение в България Георги Сава Раковски. Така че ни остава само да се наслаждаваме на едно отлично четиво, поднесено ни под формата на чудесна книга.

Ангел Манчев – електронна книжарница Ciela.com

Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com.

Advertisements

2 thoughts on “„Разсъждения връх франкмасонската същност за човещина“ от Г. С. Раковски

  1. ПРЕДИСЛОВИЕТО Е НА ХРИСТО РАЕВ,.

    ПОСЛЕСЛОВА И ВЕЛИКОЛЕПНОТО ИЗДАНИЕ НА КНИГАТА ДЪЛЖИМ

    НА ИЗДАТЕЛЯ Г-Н Д-Р ИВАН ДАРАКЧИЕВ , РЕДАКТОР И УПРАВИТЕЛ

    НА ЕООД Д У К А Т И ГР ,БУРГАС

  2. ЧУДЕСЕН АНАЛИЗ Е НАПРАВИЛ г-н АНГЕЛ МАНЧЕВ,ВИДИМО ЗАПОЗНАТ С ЛИТЕРАТУРНО -ИЗДАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ ‘РАЗСЪЖДЕНИЯТА ПРИ-
    НАДЛЕЖЪТ НА ГЕОРГИ САВА РАКОВСКИ…, ТОВА СЪКРОВИЩЕ БИ СЛЕДВАЛО
    ДА БЪДЕ НАСТОЛНА КНИГА ,НАРЕД С БИБЛИЯТА , ВЪВ ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ДОМ !

    Таня Доганова-Христова

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s