Нация

        Изображение

 

  След толкова години все си мисля, че знам какво да очаквам от Тери Пратчет. По някакъв начин обаче той винаги успява да ме изненада, да ме възхити, да ме заплени. „Нация” беше пълна изненада за мен. Написана изцяло в негов стил, тази книга по някакъв начин се отличава от останалото му творчество. Стори ми се по-зряла, някак по-сериозна, въпреки бликащия хумор. В един момент се смеех, в следващия Тери Пратчет успяваше да ме разплаче.

  Действието се развива тук, на Земята, но в някакво друго, паралелно минало. Едно момче, Мау, е напуснал малкия остров и народа си за да се раздели с детството си и като се върне от Момчешкия остров да стане мъж. Само че връхлита буря, която помита острова и не оставя никого – родители, близки, приятели, всички хора които някога е познавал. Мау е единственият жив останал представител на Нацията си (ако не се броят гласовете на предците в главата му). Няма кой да му даде мъжката душа, а детската е оставил на Момчешкия остров. Всъщност не е съвсем сам – кораб се е разбил по средата на острова му и от него е оцеляло само едно добре възпитано английско момиче. Много комични ситуации възникват от неспособността им да се разбират, от различията в произхода и традициите им.

  Постепенно островът се изпълва с търсещи убежище хора, преживели бурята и двете деца откриват, че трябва да вършат неща, които тяхната култура никога не би позволила. Нация по един задълбочен, едва доловим и оригинален начин говори за взаимодействието между традицията и знанието, вярата и задаването на въпроси.

  Звучи тежко, сложно, философско, но Тери Пратчет толкова умело и забавно разказва историята на Мау, че не усетих как стигнах до края. Прииска ми се да я прочета пак.

Виолета Янева – Книжарница Сиела ФКЦ-Варна

„Нация“ на Тери Пратчет може да намерите във всички обекти на верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com

Advertisements

На изток от рая

Изображение

     Голяма част от произведенията на световната класика са написани така, че да се четат до или след определена възраст. „На изток от рая“, обаче, не е сред тях. Нещо повече – това е книга, която сякаш те открива в точния момент. И няма значение дали ще я прочетеш за пръв път на 20, 40 или 60 години. Защото, въпреки вечната тема за борбата между доброто и злото, любовта и омразата, книгата е някак лична. Изпълнена с много въпроси, отговори и истини, които всеки може да открие за себе си, за страховете си, за човека и живота като цяло.

     Още от самото начало Джон Стайнбек грабва читателя със своята уникална способност с думи да рисува картини и образи. Възвишенията, реките, небето, дърветата – всичко оживява под перото му и те пренася в красивата долина на река Салинас.

„Помня, че Габиланските възвишения на изток от долината бяха меки и весели планини, изпълнени със слънце, с хубост и с някаква примамка, от която ти се ще да се изкатериш в топлите им поли, досущ както ти се иска да се качиш в скута на любяща майка. Бяха зовящи планини и предлагаха любовта на кафеникавата си трева.“

И така неусетно ставаш част от живота на множеството герои, които изпълват романа. „На изток от рая“ е величествен труд, който обхваща период от близо половин век и разказва за живота на три поколения от две фамилии. Запознаваме се с великодушния Сам Хамлитън и неговото пъстро семейство; със Сайръс Траск и синовете му – завистливия Чарлз и вглъбения Адам (а по-късно и с неговите синове Кейлъб и Арон); с мъдрия и всеотдаен Ли; и с Кати – абсолютното олицетворение на злото, коварната сянката, която пълзи след всеки от персонажите и всява ужас с тихата си безизразност.

„Щом има физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?“

      В основата на този завладяващ философски роман е заложена библейската легенда за Каин и Авел. Гневът и завистта обикновено са следвани от отмъщението и престъплението. А след тях идва вината. И всичко това, породено от чувството на човек, че е отблъснат и отхвърлен, а е имал единственото простичко желание да бъде обичан.

 “С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”

      „На изток от рая“ е роман за неуморния човешки дух, за изборите, които всеки от нас прави, за добродетелите и пороците, които носим в себе си – някои силно проявени, други дълбоко прикрити или заровени. Но те са там, някъде дълбоко в душата. Всичко е въпрос на избор. Авторът силно вярва в доброто у човека и смята, че „докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.“
Дори за най-големия злодей настъпва моментът, когато неизбежно заложената доброта излиза наяве. Но Стайнбек не спира да ни напомня, че и най-добродушният и духовно чист човек не е застрахован от прогонване на изток от рая.

Румяна Милева – Книжарница Сиела, ФКЦ, Варна

„На изток от рая“ може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com.

Стивън Кинг и поредицата за „Тъмната Кула“

Изображение

 

Епичната дарк-фентъзи поредица на големия „майстор на ужаса“ е, както той признава, делото на живота му. Цялото творчество на Стивън Кинг се върти около тази опорна точка, наречена Тъмната Кула, за която той използва целия си потенциал на разказвач. Първоначално поредицата се състои от 7 части (8 книги), а по-късно, през 2012 излиза и „Вихър през ключалката“, която се вмъква между четвърта и пета част. Но преди всички тези книги да видят бял свят, за тяхното написване са нужни дванадесет години, започвайки от един зелен лист хартия. Вдъхновението идва от поемата „Чайлд Ролад Кулата достигна“ от Робърт Браунинг, „Властелинът на пръстените“ на Толкин, легендата за крал Артур и уестърните на Серджо Леоне. Няколко наистина невероятни романа, разказващи за последният стрелец – Роланд Дисчейн и неговият ка-тет, поставил си за цел да открие „истината“.

Изображение

Историята е увлекателна и  кара читателя да се чувства като на влакче в увеселителен парк, минаващ през опияняващи триумфи до болезнени загуби, в неумолимия си стремеж за достигане на Тъмната кула. Сблъскваме се с паралелни вселени, портали между тях, бивш, пристрастен към хероина наркоман, красива негърка без крака с дисоциативно личностно разстройство, десет годишно момче, умирало веднъж, постапокалиптични градове, гангстери, селските райони на Мейн, провинция, в която се раждат основно близнаци, вампири, ужасяващо бебе-паяк, вещица, високо интелигентен, компютъризиран, побъркан влак, разрушители телепати, демони, пътешествия във времето, феодални общества, магия, роботи и киборги, Зи Зи Топ, Костенурка, разбира се, любовна история- две на брой и не на последно място – Човекът в Черно.

Изображение

„Знам само, че вече години наред тази тема ме кара отново и отново да хващам перото… Знам още, че в някакво магическо време Роланд ще се приближи до Тъмната Кула, тръбейки с рога си… и ако присъствам, вие, мои читатели, първи ще узнаете за това“.

Повече информация можете да откриете в официалния фен-сайт за Тъмната Кула (от който, разбира се, взаимствах): http://king-bg.info/ver2/Gunslinger.html – карта на свързаните книги, на Средната Земя, илюстрации и речник.

 

Изображение

Ако сте любители на фентъзи жанра, а дори и да не сте (като мен, например), това е едно необикновено и запалително приключение, чийто финал не ни се иска да достигаме, за да прекараме колкото се може повече време в този прекрасно страховит свят.

 

 

Слава Нончева, Книжарница Сиела Ректората

Книгите от поредицата можете да откриете във верига книжарници Сиела и онлайн книжарницата ни

 

Човек търси Бог

        Изображение

 

    Как човек търси Бог в 21-ви век? Знаете ли, че на Земята има близо 9 900 религии? Ерик Уайнър си избира осем и се отправя на своеобразно пътешествие, за да достигне до същността на всяка една от тях. По невероятно лесен и достъпен начин, според разбирането си за живота и собствените си нужди, той попълва колонките за и против. Повечето от представителите на вярванията с които общува, са хора, които са имали съмнения, други са сменили религията, в която са били възпитани, или са я преоткрили  в по-осъзната възраст. С тяхна помощ по невероятно лесен и достъпен начин Ерик Уайнър достига до същността и философията на съответното учение.

  Умело успява да вникне и да ни накара да осъзнаем есенцията им. Без предубеденост и скептицизъм се потапя в различните ритуали, сравнява и разграничава различията и допирните им точки. Елегантно пропуска догмите и каноните, за да се съсредоточи върху градивното и жизнеутвърждаващото, това, което е помогнало на човека да се справи с живота и  да му придаде смисъл. Среща се с модерни хора със съвременно мислене, които въпреки успехите в материалния свят, усещат нужда от духовното.

  В далечен Непал се учи да медитира от преуспял американски борсов агент, в  Истанбул попада на дервиш – германец, францискански монах – бивш байкър го посвещава в тайнството на прошката. В този текст няма нищо покръстващо или радикално, въпреки че авторът се впуска смело във всяко вярване. В думите прозира приятно самоиронизиращо чувство за хумор, богата ерудиция и ненатрапващ се интелект.

   Препоръчвам книгата на тези, които са намерили своя Бог, но са любопитни с какво се различава Той (или Тя, или Те) от този на другите нации и хора.

   Препоръчвам книгата и на тези, които дори  да не търсят Бог, съм сигурна, че ще научат доста неща, а може би и отговори, за които дори нямат въпроси.

Гергана Янева – Книжарница Сиела ФКЦ-Варна

„Човек търси Бог“ на Ерик Уайнър може да намерите във всички обекти на верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com

„Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“

Изображение    „Може би в книгите има заложен някакъв таен инстинкт за намиране на верния път, който ги отвежда до идеалните им читатели. Би било прекрасно, ако е така, нали?“

Случвало ли ви се е да можете да посочите точния момент, когато сте се влюбили в една книга. Със сигурност има много книги, от които може да цитирате любими реплики, фрази, моменти. Но можете ли да кажете за някоя – ето на тази страница, на този абзац, от тези думи нататък знаех, че няма да се разочаровам, че любовта ми към точно тази книга е завинаги. Надявам сте да сте имали, или да ви предстои, защото усещането е невероятно. Моята такава книжна любов се случи, когато за пръв път прочетох „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи” на Мери Ан Шафър и Ани Бъроуз. Стреснахте ли се. Да, заглавието е дългичко и доста необикновено, но то именно ме привлече в началото. Първо – става въпрос за любители на книги – само това ми беше достатъчно. Нещата обаче се заплетоха – кой, за бога, прави пай от картофени обелки и на всичкото отгоре си кръщава литературния клуб на това и къде се намира този остров Гърнзи – съществува ли или не. Оказа се, че съществува. Това е вторият по големина британски остров в Ламанша, част от Нормандските острови, коронно владение на Великобритания – някаква особена форма на политически и търговски отношения, която не схванах съвсем, но това са подробности. Научих обаче, че по време на Втората световна война е окупиран от Вермахта и остава под германско владение до края на войната. А тази подробност по-късно обяснява паят от картофени обелки.

След като заглавието грабна вниманието и разпали любопитството ми, пристъпих към действие, т.е. четене. Втората ми приятна изненада – оказа се, че това е епистоларен роман, изграден от кореспонденцията на около двайсетина герои, които за период от малко повече от 8 месеца си разменят писма и телеграми. Беше сякаш се върнах назад във времето, когато и аз пишех писма. Не картички, а истински писма, дълги и пространни. Така че се гмурнах с желание и нетърпение в света на любителите на книги и пай от картофени обелки. Но преди изобщо да стигна до тях, се запознах с Джулиет Аштън – млада британска авторка, която обикаля из Великобритания на литературно турне, представяйки книгата си – сборник от статии, публикувани в пресата под псевдонима Изи Бикерстаф. Светът около нея се опитва да се отърси от ужасите на войната и бавно да се завърне към нормалния живот, а тя – да измисли сюжет за нова книга, която да публикува под собственото си име. Още в първите две странички се набива на очи лекотата на езика и стила на писане, подправени с приятна доза хумор. И тогава, на стр.15 на българското издание /изд. „Колибри”, 2013 г./, в четвъртото писмо се случи – беше любов от пръв прочит. Джулиет се оплаква на най-добрата си приятелка относно опустошенията на местата и хората, с които се сблъсква по време на турнето си, както и относно неспособността си да намери интересен мъж (имайте предвид, че става въпрос за 1946 г., когато на неомъжените жени след определена възраст все още се лепва етикета „стари моми”).

     „Не искам да се омъжа, за да съм просто омъжена. Не се сещам за нищо по-самотно от това да прекарам остатъка от живота си с човек, с когото не мога да разговарям, или още по-лошо – не мога да мълча.”

Точно на това признание знаех, че завинаги съм се влюбила в тази книга. Защото, ако някога съм се чудила каква ли е собствената ми дефиниция за това що е любов, мисля, че тази фраза я описва най-добре.

В следващото писмо бях посветена в тайната на Клуба и се запознах с още от интересните и колоритни персонажи, с които книгата изобилства. Джулиет получава предложение от Таймс да напише статия за философската страна на ползите от четенето и решава да използва разказите на членовете на Клуба като основа, а в последствие и като вдъхновение за собствената си книга. Участниците в клуба си подават щафетата, историите се навързват. Всеки разказва как в крайна сметка е преживял окупацията и е бил спасен, благодарение на включването си в Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи. Действието се движи между спомените на героите и настоящите им преживявания. Има любовни истории, конспирация и опити за измама с цел отмъщение, трагедии и радости, сълзи и смях – много смях. Научих рецептата за пая от картофени обелки, как едно печено прасе може да доведе до раждането на литературна сбирка и защо споменът за един сапун кара една жена да плаче.

За мен това е книга за любовта към четенето и писането, към словото изобщо. Дали ще са романите на сестрите Бронте, Дикенс, Шекспир, „Писмата” на Сенека, поезия, книги за градинарство или нещо друго – няма значение. Самият акт на четене и споделянето му с другите поддържа силите на хората, помага им да устоят и в най-кошмарните моменти. Както казва Джулиет – „четенето ни пази да не полудеем”.Четенето ни свързва с другите – с тези, които харесват същите книги и споделят нашите пристрастия; с тези, които не ги харесват и ни въвличат в спорове коя книга си струва да прочетем и защо. Четенето ни прави част от огромен клуб, в който единственото условие за членство е да имаш желание да изследваш и споделяш създадения в книгата свят.

     „Ето затова обичам да чета: някоя дреболия те заинтригува и това те отвежда до нова книга, където те грабва нещо друго, стигаш до трета и така нататък. Това е една геометрична прогресия, която няма край и служи единствено на удоволствието.“  

Това е историята на една от моите книжни влюбвания. Хубавото при тях е, че няма ограничения – книгите не се ревнуват (поне не толкова, колкото хората) и може да се влюбвате отново и отново – да оставяте старите отлежали любови и да се хвърляте смело към нови…  Така че, влюбвайте се – в книга, в история, в автор и споделяйте любовта си.

Ще завърша с малко професионални напътствия от Джулиет:

„Приятно ми е да обикалям по книжарници и да разговарям с продавачите. Те наистина са особен тип хора. Никой нормален човек не би се хванал да работи в книжарница, още по-малко пък би отворил своя, тъй като печалбата е твърде малка. Явно причината е в любовта към читателите и четенето, както и в привилегията първи да се докоснеш до новите заглавия.”

„… не спирам да се чудя колко много хора обикалят из книжарниците, без да знаят какво търсят. Чакат някоя книга да привлече вниманието им, а след това, тъй като не са толкова лековерни, че да се вържат на анотацията на корицата, се обръщат към продавача с трите ключови въпроса: „За какво се разказва? Чели ли сте я? Хареса ли ви?”

„По-умните клиенти ни питат какво бихме препоръчали, а ние само това й чакаме, връчваме им някое заглавие и настояваме да го прочетат. Ако не им хареса, повече не се връщат; харесат ли го обаче, остават клиенти до живот.
Водиш ли си бележки? А трябва. Издателите трябва да изпращат по няколко рекламни екземпляра във всяка книжарница, за да може целия персонал да се запознае с книгата.” 

Яна Рашкова – книжарница Сиела Ректорат

Ако сте любопитни за пая, Клуба или остров Гърнзи може да намерите тази книга във верига книжарници Сиела или електронна книжарница Ciela.com

Бел Ами

165018_b

     „Бел Ами” описва възхода на един младеж от провинцията, който за кратко време прави главоломна кариера в Париж.ЖоржДю Роа е много амбициозен, с огромна жажда за богат живот с удоволствия.Качествата на личността му не позволяват той да се справи сам в постигането на тази цел. Най-големият успех главният герой има сред жените. Затова той ги превръща в инструмент за задоволяване на своите желания. Историята за харесвания от жените селски потомък Жорж , който безскрупулно използва тяхното благоразположение за да се устреми към Камарата на депутатите през леглата на съпруги ,майки и дъщери , е история на разпада на нравите. Авторът акцентира върху Дю Роа като по биография го описва като посредствен , дребен мерзавец , комуто са непознати угризенията.
     Романът му ще остане завинаги актуален, доколкото цел на днешните общества е трупането на богатство и престиж, а в тях неизменно ще се появяват хора, които ще знаят и ще могат да правят това по-добре от другите.

Книжарница Сиела и Книгомания, Park Mall Stara Zagora

Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница

Българчето от Аляска. Софийски разкази

Изображение

Българчето от Аляска. Софийски разкази

Разказите в книгата на Деян Енев „Българчето от Аляска“ са разделени на 3 части – „Железни скали“, „Писмо до Камелия“ и „Сребърни планини“ . Съдържа 41 разказа. Te ни пренасят на дълга разходка из София – виждаме я такава, каквато я помни авторът от миналото си, но и такава, каквато е днес. А тя често е тъжна, мрачна, неприветлива, но любима. Помещава в себе си много съдби и истории.
Първата част „Железни скали” представя хората в България и техните съдби. Героите са най-различни от обикновена учителка, заблудена от любов жена, дървосекачи до редник и др. , които живеят в различни части на България. Втората част, „Писмо до Камелия” е до неговата съпруга, кратко и много силно послание към нея. Последната част „Сребърни планини” са разкази, изпълнени с носталгия по отминалата младост на автора. Щастливи спомени от друго време, което вече го няма.
Деян Енев пише увлекателно, разказите са интересни, но са прекалено песимистични. Да, те показват едно от лицата на България, но само едно. Съдбите на повечето герои са тъжни и безнадеждни.

         

        Книжарница Сиела  и Книгомания,Park Mall Stara Zagora

Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com