Звучи в мене музика

162967_b

Когато дойде лятото, всеки от нас си задава въпроса: аме сега? Къде ще отида? С кого ще замина? И дори да нямаме ясна представа как ще прекараме лятната си ваканция, ние някак  мислено се подготвяме за почивката. Набелязваме си книгите, за които не ни е останало време през годината или специално сме си отделили за отпуската. Често пъти, в последния момент се сещаме за това каква музика ще слушаме. Удоволствието да прегледаш изобилието от дискове в някоя книжарница или музикален магазин и да посегнеш интуитивно към накой от тях е неописуемо. Затова малко плахо но много искрено ще ви препоръчам един албум.

Песните на Емил Димитров са едни от най-хубавите в българската естрадна музика. Те нямат нужда от представяне. Моята цел е по-скоро да споделя с вас какво открих за себе си в това ново издание на неговото творчество.

Като дете на артисти – илюзионисти, Емил Димитров от малък придобива усет за артистичното и за изкуството. Неговите песни ( на повечето от които е композитор на музиката) се отличават с театралност. Написани са така, че да могат и да се изиграят. Някои от тях, слушайки ги имаме усещането, че се представят на сцената на вариете. И наистина, какво е значението на думата variete (от френски  – „разнообразие“ ), така звучат и песните на Емил Димитров.

„Жената на военния“ например е изградена от различни, сюжетно и музикално допълващи се дялове. Редуват се пеене с говор. Монолог с диалог. Съмнение с вяра. Вероятно този игрален характер в песните му е под влияние на Ив Монтан, чието сценично присъствие той много харесва.

„Песен за моята майка“ ми направи много силно впечатление когато я чух за първи път. След кратко, замечтано въведение, мелодичната линия се развива с помащта на отчетлив акомпанимент. Лиричността на тескта се допълва от красив аранжимент. Може да се усети настроението и на италианската песен, която Емил Димитров много харесва в репертоара на Доменико Модуньо.

Друга песен, включена в албума, е своеобразна изповед на певеца. По думите на композитора: „Това може би е песента, в която пея повече за мен и по-малко за вас“ проличава личния характер на композицията. Слушайки я, усещаме романтиката на френската песенна традиция. Звучи носталгично пианото, допълнено от замечтания звук на цигулката. Речта преминава в песен, партията на цигулката преминава в целия щрайхов оркестър. Разказът на артиста, придружен от женски вокал, ни запознава с живота на сцената. Научаваме за радостта да бъдеш под светлината на прожекторите, за аплодисментите, за цветята. Разбираме за самотата и за тъгата, които я съпътстват. Но най-вече виждаме надеждата в гласа на певеца: „И дано съм човек и звезда, но без грим.“

Последната композиция „Лина“ е бонус. Ефектна, с лесно запомняща се мелодия и тескт за любовта, песента – шлагер ни припомня златните години на българската естрада.

 

Този диск може да бъде намерен във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com

Вихрен Тишелов, книжарница Сиела, Mall Paradise

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s