Kалин Терзийски: Издателството е Епстайн за писателя

kalin terzijskiКалин Терзийски е един от ключовите автори на Сиела. Емблематични са книгите му „Алкохол“ и „Лудост„. Читателите с нетърпение очакват всеки негов нов проект. Радваме се, че започваме поредицата от интервюта с които ще представим нашите автори, именно с него. Ето какво сподели той за себе си и новите си творчески проекти, които са доста интригуващи и ще ги очакваме с интерес.

Как определяш своето място в българската литература?
О, това, в което писателят е наивен, устойчиво наивен и дори – инфантилен – е желанието му да не определя сам мястото си в литературата, а другите да му го определят. По това той прилича на дете, току що рецитирало на масата, очакващо аплодисменти. Очакващо да му отредят място в литературата. Малко е смешно това желание на писателите, но аз се отнасям към тая наивност с добро чувство. Нека да е така. И аз – като същинско дете – чакам другите да определят мастото ми в литературата. Но се старая да пиша така, да живея така, че мястото ми да е хубавичко.

Важна ли е ролята на издателя за успаха на една книга?
Определено. Бийтълс щяха цял живот да свирят по клубове в Ливърпул, ако нямаха добър мениджър като Епстайн. Издателството е Епстайн за писателя. Ако той е талантлив – би могъл да има кариерата на Бийтълс при добър издател.

Какво пишеш в момента?
Много, много неща. Есета. Разкази. Започнах нов цикъл – Интервюта с извесните. Това са въображаеми интервюта с хора, които бих питал това-онова;  но те вече не са между живите, така че си измислям. Не са между живите поне в човешки вид. Досега съм написал интервютата с Атила, Христос, очаквам да се появи и интервю с Буда, Заратустра, Мохамед, Хитлер, Джон Ленън, Сократ, Достоевски, Кафка. Хубави хора – нали така? Интересни по някакъв начин хаха. Но големите неща, които готвя са биография на Димчо Дебелянов – във вид на импресии. И роман „България“. Но те са дългосрочни проекти. А скоро от печат ще излезе и книгата ми Владетелите. Разкази за българските владетели. В свободни асоциации.  Но това вече е готова книга. Просто – пиша много.

Мотото на твоя живот?
В този момент? Може би: Не тъси щастие. Просто бъди смел. И щастие може да се появи от някъде.

Advertisements

Звучи в мене музика

162967_b

Когато дойде лятото, всеки от нас си задава въпроса: аме сега? Къде ще отида? С кого ще замина? И дори да нямаме ясна представа как ще прекараме лятната си ваканция, ние някак  мислено се подготвяме за почивката. Набелязваме си книгите, за които не ни е останало време през годината или специално сме си отделили за отпуската. Често пъти, в последния момент се сещаме за това каква музика ще слушаме. Удоволствието да прегледаш изобилието от дискове в някоя книжарница или музикален магазин и да посегнеш интуитивно към накой от тях е неописуемо. Затова малко плахо но много искрено ще ви препоръчам един албум.

Песните на Емил Димитров са едни от най-хубавите в българската естрадна музика. Те нямат нужда от представяне. Моята цел е по-скоро да споделя с вас какво открих за себе си в това ново издание на неговото творчество.

Като дете на артисти – илюзионисти, Емил Димитров от малък придобива усет за артистичното и за изкуството. Неговите песни ( на повечето от които е композитор на музиката) се отличават с театралност. Написани са така, че да могат и да се изиграят. Някои от тях, слушайки ги имаме усещането, че се представят на сцената на вариете. И наистина, какво е значението на думата variete (от френски  – „разнообразие“ ), така звучат и песните на Емил Димитров.

„Жената на военния“ например е изградена от различни, сюжетно и музикално допълващи се дялове. Редуват се пеене с говор. Монолог с диалог. Съмнение с вяра. Вероятно този игрален характер в песните му е под влияние на Ив Монтан, чието сценично присъствие той много харесва.

„Песен за моята майка“ ми направи много силно впечатление когато я чух за първи път. След кратко, замечтано въведение, мелодичната линия се развива с помащта на отчетлив акомпанимент. Лиричността на тескта се допълва от красив аранжимент. Може да се усети настроението и на италианската песен, която Емил Димитров много харесва в репертоара на Доменико Модуньо.

Друга песен, включена в албума, е своеобразна изповед на певеца. По думите на композитора: „Това може би е песента, в която пея повече за мен и по-малко за вас“ проличава личния характер на композицията. Слушайки я, усещаме романтиката на френската песенна традиция. Звучи носталгично пианото, допълнено от замечтания звук на цигулката. Речта преминава в песен, партията на цигулката преминава в целия щрайхов оркестър. Разказът на артиста, придружен от женски вокал, ни запознава с живота на сцената. Научаваме за радостта да бъдеш под светлината на прожекторите, за аплодисментите, за цветята. Разбираме за самотата и за тъгата, които я съпътстват. Но най-вече виждаме надеждата в гласа на певеца: „И дано съм човек и звезда, но без грим.“

Последната композиция „Лина“ е бонус. Ефектна, с лесно запомняща се мелодия и тескт за любовта, песента – шлагер ни припомня златните години на българската естрада.

 

Този диск може да бъде намерен във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com

Вихрен Тишелов, книжарница Сиела, Mall Paradise

Царицата на прокълнатите

царицата

 

  Забравете филма със същото заглавие, който сте гледали. Той е като бледа сянка на лунна светлина, в сравнение с тази блестяща книга. „Царицата на прокълнатите” е образец в жанра, послужил като основа за следващите поколения писатели, позволили си да заимстват елементи от изразните средства, с което правят първоизточника още по-жизнен.

  Началото поставя Лестат – омагьосващ и дързък, той излиза открито, пред очите на хората в ролята на рок-идол, с текстове разкриващи истината в легендите за безсмъртие на романтично зловещите, кръвопиещи вампири. С това той предизвиква всички безсмъртни, но също така неочаквано пробужда жаждата на „спящата” до този момент Царица – Майката на всички прокълнати с безсмъртие.

  Изграден като пъзел, разказът се води лично от всеки един от героите, които са цяла плеяда от образи, характери, апетити и желания. Събудените древни същества, живели в началото на времето, сравняват епохите, отчитат за себе си разликите и промените в начина на живот, мисленето и достиженията на хората.

  Срещаме се с Арман от театъра на вампирите, Даниел взел интервю от вампир, Бейби Дженкс – съвсем невръстна вампирка, Пандора – почти древногръцка богиня, Хайман – древен от времето на Акаша. Обединяващата тема е легендата за близначките. Един сън явяващ се на героите – в началото фрагментарен, постепенно обогатен и свързан, изясняващ началото, истината за възникването на всичко.

  Текстът доставя наслада с изящност и мрачна поетичност, езиково богатство, изобилие от детайлни подробности, пробождащи с точността си философски прозрения отвъд границите на един човешки цикъл.

  И това е само началото.

Гергана Янева – Книжарница Сиела ФКЦ-Варна

„Царицата на прокълнатите“ на Ан Райс може да намерите във всички обекти на верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com