„Моето приключение в дивото“ Черил Стрейд

„Ходя бавно, но никога назад“

Ейбрахам Линкълн

SAM_0714

 

Трябва да си призная, че причината, поради която посегнах към този пътепис, беше случайното ми попадане на трейлъра от предстоящият едноименен филм („Wild” https://www.youtube.com/watch?v=dHJDeIrq340 ) с Рийз Уидърспуун в ролята на Черил Стрейд. Точно след това се поинтересувах за какво всъщност се отнася книгата и дали да не й дам шанс. Е, радвам се, че го направих, защото и двете книги, които прочетох от издателство Вакон тази година, бяха невероятно изживяване (другата, разбира се, е „Кривата на щастието” от Иво Иванов).

 

stelprdb5323925

Истинската история на Черил Стрейд разказва за 1800км по Тихоокеанския хребетен път (както ще разберете и от самата корица).

” Тихоокеанският хребетен път представлява пътека в САЩ, която започва от границата с Мексико и завършва на границата с Канада. ТХП е дълъг 4286 км и пресича по дължина щатите Калифорния, Невада, Орегон и Вашингтон. Преходът на Черил Стрейд започва от пустинята Мохаве и приключва при Моста на Боговете на границата между Орегон и Вашингтон. Пътят, който извървява пеша е общо 1800 км, тъй като пропуска една прекалено заснежена и опасна дори за тренирани алпинисти отсечка в Сиера Невада.”

 

”Ако трябва да илюстрирам с карта тези четири години и няколко месеца – периода между смъртта на майка ми и деня, в който тръгнах по ТХП – тя ще представлява хаотично, разпръснати във всички посоки линии, нещо като запален бенгалски огън, в центъра на който се намира Минесота. До Тексас и обратно. До Ню Йорк и обратно. До Ню Мексико и Аризона, и Невада, и Калифорния, и Орегон, и обратно. До Уайоминг и обратно. До Портланд, щата Орегон, и обратно. И пак. Само че тези линии няма как да разкажат цялата ми история. На картата могат да се видят всички места, на които бях потърсила убежище, но тя няма да може да хвърли светлина върху всички усилия, които бях положила, за да не напусна. Няма да може да покаже как в месеците след смъртта на майка ми бях опитала – неуспешно – да запълня празнотата, останала след нея, и да опазя семейството ни цяло. Нито пък колко се бях борила да спася брака си, макар и да го обричах на провал с безкрайните си лъжи. Ще изглежда просто като несиметрична звезда с ярки, стрелкащи се във всички посоки лъчи.”

katwalk-l Преходът от своя страна се оказва и психическо и физическо  изпитание. Състоят се срещи с гърмящи змии, мечки, „лос”, лисици, недоброжелатели, а също и другари по съдба. Стрейд тръгва почти неподготвена, с прекалено голяма и тежка раница (по-късно наречена „Чудовище“) и неподходящи обувки, заради които се разделя и с 6 от 10-те нокътя на краката си. Самият разказ за ставащото по пътя не спира да се преплита с вече отминалия живот на младата жена, което на мен лично страшно ми хареса. Ретроспекциите са поместени точно на място, а един пътепис, по мое мнение, не бива да бъде „сух”. По този повод признавам, че самата книга е по-скоро женско четиво, което обаче в никакъв случай не го класифицира като „леко”, „несериозно” и т.н.

 

„…Нищо не се беше случило, повтарях си. Невредима бях. Просто ме беше поуплашил някакъв си гнусен, разгонен, неприятен тип, който вече го нямаше. Само че в следващия момент натиках палатката обратно в раницата, изключих котлона, излях почти врящата вода в тревата и изплакнах тенджерата в езерцето, за да се поохлади. Глътнах малко от йодираната течност, после пъхнах бутилката и влажните дрежи в Чудовище. Вдигнах раницата, закопчах помощните колани, излязох на пътеката и тръгнах на север в спускащата се тъмнина. Докато правех крачка след крачка, съзнанието ми отново превключи на онази първична предавка, позволяваща единствено движение напред, и аз продължих да вървя, докато не останах без сили, докато не почувствах, че не мога да направя и крачка повече.

Тогава побягнах.”

 

LizHBPacific-Crest-Trail-at-Rock-Pass

 

Надявам се екранизацията да успее да покаже някаква част от красотата на ТХП, описана в книгата.

До тогава: http://www.ciela.com/ciela_books/moeto-prikljuchenie-v-divoto.html

North+of+Belden+Town+July+1995

Слава Нончева за Книжарница Сиела Ректората, София

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s