Kалин Терзийски: Издателството е Епстайн за писателя

kalin terzijskiКалин Терзийски е един от ключовите автори на Сиела. Емблематични са книгите му „Алкохол“ и „Лудост„. Читателите с нетърпение очакват всеки негов нов проект. Радваме се, че започваме поредицата от интервюта с които ще представим нашите автори, именно с него. Ето какво сподели той за себе си и новите си творчески проекти, които са доста интригуващи и ще ги очакваме с интерес.

Как определяш своето място в българската литература?
О, това, в което писателят е наивен, устойчиво наивен и дори – инфантилен – е желанието му да не определя сам мястото си в литературата, а другите да му го определят. По това той прилича на дете, току що рецитирало на масата, очакващо аплодисменти. Очакващо да му отредят място в литературата. Малко е смешно това желание на писателите, но аз се отнасям към тая наивност с добро чувство. Нека да е така. И аз – като същинско дете – чакам другите да определят мастото ми в литературата. Но се старая да пиша така, да живея така, че мястото ми да е хубавичко.

Важна ли е ролята на издателя за успаха на една книга?
Определено. Бийтълс щяха цял живот да свирят по клубове в Ливърпул, ако нямаха добър мениджър като Епстайн. Издателството е Епстайн за писателя. Ако той е талантлив – би могъл да има кариерата на Бийтълс при добър издател.

Какво пишеш в момента?
Много, много неща. Есета. Разкази. Започнах нов цикъл – Интервюта с извесните. Това са въображаеми интервюта с хора, които бих питал това-онова;  но те вече не са между живите, така че си измислям. Не са между живите поне в човешки вид. Досега съм написал интервютата с Атила, Христос, очаквам да се появи и интервю с Буда, Заратустра, Мохамед, Хитлер, Джон Ленън, Сократ, Достоевски, Кафка. Хубави хора – нали така? Интересни по някакъв начин хаха. Но големите неща, които готвя са биография на Димчо Дебелянов – във вид на импресии. И роман „България“. Но те са дългосрочни проекти. А скоро от печат ще излезе и книгата ми Владетелите. Разкази за българските владетели. В свободни асоциации.  Но това вече е готова книга. Просто – пиша много.

Мотото на твоя живот?
В този момент? Може би: Не тъси щастие. Просто бъди смел. И щастие може да се появи от някъде.