Речни духове

Речни духове

Още преди да я дочета, изпитах желание да я започна отначало.

Началото на романа е моментът, в който една утопична мечта се разпада. Такива истории се случват по всяко време, но авторът е решил да постави тази в края на турското робство, може би за да подсили и подчертае волята за свобода.

Има още

Реклами

Дракула

drac

Дракула е име, което прожектира образ в съзнанието на всеки човек. След всички възможни вариации, позоваване, цитати, повлияване, пародии, освежаващо е да се прочете първоизточника без редакции и съкращения, така както го е написал Брам Стокър.

Има още

Три метра над небето

Шокиращо. Книга, която не ни занимава с меланхолията на някоя млада особа, нито впива вампирските си зъби в нас, за да изсмуче и малкото останал ни интерес. Една напълно различна литература от тази, която тийн средите четат. Вярно, сюжетът не се отличава с особена оригиналност. Може да се каже, дори, че темата е преекспонирана. Това обаче ни най-малко не интересува автора Фредерико Моча. Той я обсебва, вкарва груба сила и нежност, създавайки своята приказка за първата, чистата от предразсъдъци любов.

Лошото момче Степ, когото животът е принудил да раздава юмруци, за да оцелее и да запази достойнството си, се сблъсква с невинната чаровна Баби, чийто най-голям проблем е как да се пребори с латинския (и по-точно с ablativus absolutos). Яхнал  синята си хонда VF 759 Custom той спира на един светофар и среща своето момиче. Поглежда в най-големите сини очи на света и се загубва в тях. На един светофар прилежната ученичка от лицея „Фалкониери“ среща погледа на красиво високо момче на мотор. Той я повиква уверено, грубо, но със закачка. Не й харесва, но осъзнава, че няма да забрави тези очи, този глас.

Следват сцени, изпълнени със смях и нежност, агресия и гонки с мотори, при които смъртта чака на всеки завой, както и всички „непозволени“, но задължителни за тази възрастнеща. С всяка страница се разтварят листенцата на първата, неповторимата любов. В една лунна нощ, която Баби си обещава, че винаги ще помни, тя рисува малко сърце върху мокрия пясък. Скоро морето изпива този романтичен символ, така както животът измива и променя любовта.

Ако се вгледаме отвъд очарованието на любовната история и бесния рев на мотори, съзираме посланието, което всяка добра книга пази за нас. Независимо как е започнал животът ни или как се развива, възможността за промяна съществува. До голяма степен това зависи и от хората, които срещаме, с които се сприятеляваме и в които се влюбваме. Общуването с тях ни показва, че можем да изберем и променим посоката си.

Въпреки че границата между добро и лошо, приемливо и неприемливо е твърде субективна, все пак става ясно, че животът на Степ излиза извън общоприетите норми. Баби също за момент преминава отвъд тази граница. Яхнали мотора, притиснати един до друг, когато вятърът ги пречиства и сякаш летят – именно тогава те са свободни. Естествено, за кратко, защото свободата не е качество присъщо на обществото, а негов антоним. И единствено младежките години са времето, в което ни е позволено безнаказано да я почувстваме и изживеем.

Романът е отхвърлен от няколко издателства и авторът го публикува със собствени средства в много малък тираж. Книгата завладява умовете на тийнейджърите исе предава от ръка на ръка като liber obscurus. Превръща се в „тийн“ библия. И има защо. Ярки, вълнуващи и очароващи образите на Степ и Баби ще се заковат в съзнанието ви. Ще помечтаете (тайно или наяве) за тази любов, която ни изстрелва три метра над небето.

 

 

Книжарница Сиела и Книгомания, Mall of Sofia

Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com.

Дамска детективска агенция №1

Изображение   ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Някои книги са като стари приятели. Щом ги отвориш и веднага се почувстваш като у дома. Спокоен, отпуснат, щастлив без някаква особена причина освен простата радост да видиш познати лица.

       Такова беше и усещането ми, когато отворих „Пълният бюфет на живота” – 5-та книга от поредицата на Алекзандър Маккол Смит„Дамска детективска агенция №1”.  Маа Прешъс Рамотсве ме посрещна усмихната и ми предложи чаша пресен ройбос. След малко ме поздрави и маа Макутси. Господи Матекони се показа изпод колата, която поправяше, за да ме види. И лека полека всички наминаха да кажат здравей, да се поинтересуват как съм, какво съм правила през дългото време, през което не сме били заедно. Въпреки че от предишната ни среща мина много време, никой не постави въпроса, къде съм била, защото доброто възпитание не позволява да задаваш директно такива въпроси и да поставяш събеседника си в неудобно положение. Но и нямаше нужда, аз сама си казах всичко. Защото предимството на това да си у дома сред стари приятели е,  че можеш да си кажеш всичко, което ти е на сърцето и ще се срещнеш разбиране, съчувствено потупване по рамото и добронамерен съвет или напътствие, ако е нужно.

         Тази година се навършват 15 години от публикуването на първия роман от поредицата, която вече наброява 14 романа /на български са преведени 6/. „Дамска детективска агенция №1” ни пренася в африканска Ботсуана и ни запознава с маа Прешъс Рамотсве. Отваряйки своя детективска агенция в столицата на страната Габороне, тя успява с упоритост, сериозна работа и не малка доза женска интуиция да се превърне в успешен и уважаван професионалист, в професия, считана за запазена територия на мъжете. Въпреки че във всеки от романите има някакви разследвания, това не са типични кримки. Дали ще разследва опит за отравяне на важна личност, или моралните качества на финалистки в конкурс за красота /„Морал за красиви момичета“/, дали ще помага на разкаял се мъж да намери бившата си приятелка /„Школа по машинопис за мъже „Калахари“, или ще проверява кандидат-съпрузите на богата клиентка /„Пълният бюфет на живота“/, детективската линия винаги се явява фона, основата, на която са изнесени характерите и представите на героите. Авторът ги използва като средство, чрез което да представи по интригуващ начин едно екзотично място и да ни срещне с един, от днешна гледна точка, леко наивистичен възглед за света, живота, хората и отношенията помежду им. С развитието на историите  на хоризонта се появяват и други интересни и колоритни образи, някои от които споменах по-горе. Годеникът на маа Рамотсве, г-н Дж. Л. Б. Матекони – най-добрият автомонтьор в страната, който за кратко изпада в депресия и все не се наканва да определи дата за сватбата. Оправната помощничка, маа Макутси, която успява да работи в агенцията, да преподава уроци по машинопис за мъже и за кратко дори да ръководи автосервизът на г-н Матекони /в „Морал за красиви момичета“/, двете осиновени деца на маа Рамотсве, директорката на Фермата за сираци и много други.

         Четенето на точно тази поредица на шотландеца Александър Маккол Смит е като спокоен оазис сред жарката пустиня на съвременното технологично, хищно, крещящо ежедневие, което уж ни прави съпричастни с всички хора по света, но всъщност ни оставя все по-сами. Представяйки едно малко наивистично, но толкова чисто и непринудено отношение към света. Една все по-далечна и загубваща се позиция, че да мислиш за другите преди за себе си е правилния подход, че моралът не е кухи фрази, които изричаш, когато се опитваш да впечатлиш някого. Че животът е истински, когато се отнасяш към него и хората в него с внимание и грижа. Прилича на утопия и донякъде е. Но защо не. Нима нямаме нужда именно днес да си представим света като едно място, където жените с традиционно телосложение /т.е. по-пълнички/ да нямат причина да се срамуват, където неспазеното обещание е позорно, където удовлетворението от това да си свършиш добре работата няма нищо общо с парите, които ще спечелиш.

            На много хора може да им се стори лековато, нереално, загуба на време, но още първата страница ме накара да се усмихна и да продължа да го правя с всяка следваща страница и всяка следваща книга. Леката ирония, тънкия сарказъм на места, свежото чувство за хумор, правят творбите на г-н Смит толкова разпознаваеми. Съвсем честно мога да кажа, че до момента не съм попаднала на негова книга, която да не е била чисто удоволствие от началото до края. Трите поредици, които до момента са излизали на български, благодарение на изд. „Изток-Запад“ (въпросната „Дамска детективска агенция №1“) и на изд. „Еднорог“ („Неделният клуб по философия“ и света на д-р Мориц Мария фон Игелфелд) са колкото различни като теми, като атмосфера и настроените, толкова и общи и разпознаваеми – с героите особняци, всеки един със собствено неподлежащо на класифициране отношение към живота и света; с моралните и нравствени ценности, заложени в основата им; а също и що се отнася до стила и езика, до самият начин на писане.

            Ако искате да се откъснете от забързаното ежедневие, от хаоса и агресията, която ни залива от всякъде, гмурнете се в света на маа Прешъс Рамотсве, сигурна съм, че ще си спечелите приятели, които ще са ви под ръка винаги, когато имате нужда нещо да разведри деня ви и да ви накара  да се усмихнете.

Яна Рашкова – книжарница Сиела Ректорат

Всички книги от поредицата „Дамска детективска агенция №1“ могат да бъдат намерени във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com

Пътешествие до края на нощта

Autrefois, quand j’étais marmot,
J’avais la phobie des gros mots,
Et si j’pensais „merde“ tout bas,
Je ne le disais pas…
Mais
Aujourd’hui que mon gagne-pain
C’est d’parler comme un turlupin,
Je n’pense plus „merde“, pardi!
Mais je le dis. 

Georges Brassens
Le pornographe, 1958

Пътуването към края на нощта по никакъв начин не може да бъде светло пътешествие. Нищо прекрасно няма по пътя, където човешкото преминава през телесната агония на мрака и се впуска в бездната на собственото си обезличаване и смърт. Броженията на Бардамю, герой лишен от всякаква очарователност, се случват сред пропадналата и загнила действителност – така, както ги усеща и вижда Луи-Фердинан Селин (Louis-Ferdinand Destouches – Célinе).

Обобщенията изглеждат претенциозни, но може би не могат да бъдат други. Смелостта на цинизма има нужда да говори от свое име, и за себе си, и за всичко друго.

Всъщност авторът разказва своето лично пътуване. Мислите му са откровени, по-скоро неприятни и грозни. А думите му са всичко друго, но не и някаква превзета литературност. Прост, жаргонен слог, известен като арго (argot – „циничен“, но не и пошъл сленг във френския език), едва след него добил толкова широко разпространение, за да успее след това да се самоунищожи от пренасищане в различните му езикови модулации.

Селин е учителят на Хенри Милър и Уилям Бъроуз, любимецът на Чарлз Буковски. Но сякаш след него те бледнеят, а след тях всеки писателски напън изглежда е отговор на въпроса – „Какво е да се пише след Холокост?“. Едно повторение на катастрофата, която се случва постоянно и всеобхватно, един нелеп реквием за ненужен никому човек.

Може би и самият Селин не е бил нужен – нито на първата, нито на втората си жена, нито на единствената си дъщеря, нито на котарака си Бебер. Бил е ненавиждан много повече, отколкото колебливите признания за неговия лош талант. Във всеки случай основателно, имайки предвид омразата, която се лее от неговите страници. Конкретно в писмата му, в откритата му неприязън към някои прослойки евреи. Но отвращението му далеч надхвърля еврейския етнос – то е първично, нечовешко.

Малко хора могат да му простят (а и на какво рационално основание?), но той, всъщност, няма нужда от реабилитация. Неговата парадоксална роля е именно такава – да бъде ужасяващо антихуманен и същевременно с това именно посредством тази модернистична погнуса да демонстрира отчаян жест към изгубения хуманизъм. Не напразно жестокостта му се сравнява с тази на Достоевски или с нихилизма на Ницше, които по различен начин и по различни пътища се опитват да разпънат човека, за да може след това той да се роди наново, да възкръсне. С тази разлика, че Селин не вярва нито в някакъв бог, нито в свръх-човека.

Днес Луи-Фердинан Селин (1894-1961) продължава да бъде аутсайдер. За много хора той е все още непознат, а ако все пак се знае, то е твърде едностранно, бегло.

Интересен е личният му екзистенциален път. Преживял двете световни войни, противно на обвиненията и клеветите, остава до края на живота си честен спрямо потресаващото двуличие на тълпите, борещи се за власт и най-примитивно доволство, когато всъщност живота им виси на косъм, когато самият им живот не струва и стотинка; срещу онези, които преминават всякакви трансформации, за да бъдат накрая почетени като герои на Съпротивата и обсипани с лукса, който им носи това незаслужено звание. Селин никога не е бил в услуга на Райха, никога не е споделял нацистката военна политика. Бил е истински индивидуалист, анти-семит, да, до голяма степен анархист по убеждение, крайно далечен с представите си, за да бъде част от колаборационистите. Ето защо не се ползва от привилегиите по време и след Втората световна война. Напротив – животът му протича из най-голямата мизерия и нищета на времето. Бил е обвиняван за своите изказани мисли, които така безпардонно си позволява да споделя в най-неподходящия исторически период.

В крайна сметка Селин съществува същия живот, какъвто самия той описва в книгите си; жалък и безнадежден, той цял живот плаща „кредита си на смъртта“; живурка в осакатената си телесност с примитивната ненаситност на животно. Да, той обича безмълвието на животните – тяхното страдание вижда по-честно, защото е лишено то фалша на думите. И всъщност именно това е пътешествието, което лично той поема. Да премине през обезличаващия мрак, до края.

Да, Селин се гордее, че е истински писател, че не се е продал с участието си в нито една организация, партия, вестник. До края на живота си печели единствено от работата си на лекар в най-долния квартал на Париж. И оставя след себе си съмнението, разбира се и след някои известни други: струва ли си изобщо да се пише нещо – онова горчиво съмнение в литературата, което вече не напуска нито един честен съвременен писател.

Книжарница Сиела и Книгомания, Mall of Sofia

Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com.

„Светът в очите на Боб“

Изображение

    След като прочетох първата книга на Джеймс Боуен “ Уличният котарак Боб“ ,нямах търпение да прочета и продължението “ Светът в очите на Боб“. Тя е много интересна и увлекателна, разказва за надеждата и спасението. Описва преживяното на улицата от Джеймс Боуен и неговия котарак Боб. Книгата  не е художествена измислица, а изповед на човек, успял да постигне най-трудната победа. Победата над самия себе си, която е била невъзможна без верния четирикрак приятел.

На мен ми хареса, че в книгата се разказва за борбата на човек с неговите слабости. Показва, как приятелството между човек и животно,и  грижата за друго живо същество, ни прави по-отговорни, по-добри и по-човечни.  В замяна на своите грижи получаваме  безкрайна обич и подкрепа във всеки един момент. Животните не ни съдят, не ни обвиняват,те ни даряват с цялата си любов. Те могат да променят живота ни, да ни накарат да повярваме в себе си и да открием доброто в нас. Книгата ни учи, че ако сме упорити и отговорни можем да постигнем всичко, няма граници за нашите възможности. Джеймс Оуен споделя своите преживявания и всички изпитания през които е трябвало да мине, разказва за живота, такъв какъвто е. Разказва за трудностите през които минава и начина по който се е справил с тях.

Смятам, че книжката си заслужава да бъде прочетена,защото зарежда с оптимизъм и вяра в доброто. Разказва по забавен и увлекателен начин за ежедневните проблеми и начина по който те се решават. Разкрива силата на приятелството и способността на човек да се справи с всичко в живота. Книгата не отрича човешката лошотия и грубост, но показва че има   хора,които са добри и се радват да помогнат на другите. Тези хора са навсякъде около нас и ни оказват подкрепа точно когато най малко очакваме.

Ирина Цветанова – Книжарница Сиела Мол Русе

 

 

 

Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронн книжарница Ciela.com