Път към висшето общество

16578Поредната книга на Сиела, която ме зарадва, тъй като отдавна ми се искаше някое издателство да я преиздаде. „Път към висшето общество“ е английска класика от петдесетте години, написана от Джон Брейн, писател от така наречения „кръг на сърдити млади хора“. В типичния, не толкова динамичен, английски стил Брейн описва пътя на младия и находчив Джо от малкия провинциален град към издигането му във висшето общество. В продължението „Живот във висшето общество“, отново преиздадена от Сиела се разкрива, как Джо е преуспял и е част от висшето общество.
Едно от нещата в книгата, което ме впечатли най-много, е промяната в характера и морала на главния герой. Той е млад човек, който не харесва еснафщината и снобизма на богатите хора, но в същото време се стреми точно към това общество, което управлява другите класи и богатее от тях. За мен беше интересно да проследя как моралните скрупули на Джо с всеки негов успех в обществото ставаха все по-малко, докато в един момент изчезнаха.
Друга сюжетна линия, която ми беше интересна бе за любовта. На героя му беше трудно да избере, дали да бъде с истинската си любов, която хората не одобряват, или да избере брака по сметка с много по-младата и красива девойка Сюзън. Не беше лесно Джо да реши, кое е по-добре, да е щастлив и истински обичан с по-възрастната Алис или по-добре заплатената работа и позиция в обществото, които „вървяха“ редом със Сюзън.
Препоръчвам „Път към висшето общество“ на хора, които обичат „спокойните“ книги, с прекрасно описание на градския живот, умело пресъздадени емоции на героите от Брейн в типичната английска сдържаност, но които те грабват и те карат и ти да съпреживяваш с героите. Приятно четене!

Тази книга може да намерите във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com.

Теодора Тонева, Сиела ,МОЛ Русе

Учебно помагало за квалификация на водачи на ППС за превоз на товари/пътници

 

index

 

 

 

Това е едно прекрасно помагало, което ще е от полза както за бъдещите водачи на камиони и автобуси, така и за шофьорите от категория В които желаят да подобрят своите умения.

В книжката има много добри съвети, които могат да се приложат в ежедневието на всеки един водач на МПС. С негова помощ може да се научи какъв тип поведение да се очаква от камионите и автобусите при възникване на различни типове критични ситуации, по този начин човек може да се подготви в известна степен и да състави модел на своето поведение и така донякъде да бъде в по-малка степен изненадан и неподготвен.

В книгата има много добри съвети, които могат да бъдат от полза на всички водачи.

Например, че при мъгла пускането на чистачките ще подобри в известна степен видимостта, защото ще отстрани капчиците мъгла от предното стъкло.

Друг съвет, който ми хареса е как да се направи подходящ избор на очила (с диоптър и/или слънчеви), каква да бъде рамката и защо изборът да е точно такъв, какви да са стъклата и от какво точно да се ръководим при избора си. Още нещо което ми хареса и не се бях замисляла, че е логично да направя, е да нося резервен чифт очила в колата.

Добър съвет за сигурността по време на управление е да не се поставят вестник или папка на таблото на колата (защото може при въздушно течение да се залепи на предното стъкло или на лицето на водача), бутилката с минерална вода да бъде поставена на място от където не може да се изтъркаля (защото може да попадне под педалите и това да предизвика опасност от катастрофа поради ограничаване хода на педала или отклоняване вниманието на шофьора докато я търси по пода), предметите на задната седалка да бъдат добре закрепени, защото при рязко спиране се превръщат в „летящи снаряди” ,а и могат да създадат сериозна предпоставка за катастрофа разпилявайки се по пода на превозното средство.

Помагалото ще е от полза за всеки един шофьор, а също така и за собствениците на фирми, занимаващи се с транспортна дейност.

Дадени са много ценни съвети за безопасността на труда (по време на управление, товаро-разтоварни дейности, ремонт и др.). Добре е обяснено какъв е режима на работа и почивка (за денонощие, седмица, месец) и как трябва да бъде изготвен работния график според законите в България и Европейския съюз. Има ценни съвети за това как да бъде оптимизрана консумацията на гориво.

Има много примери и казуси за възникването на различни проблеми, ситуации и начина на тяхното решаване.

Дадени са прекрасни съвети за запазване на здравето на водачите на МПС. Обяснено е какви са рисковете за здравето при продължително шофиране и как могат да бъдат намалени и предотвратени. Много ми харесаха съветите за справяне с болките в гърба и препоръките какви спортове са подходящи и какви не за хора които прекарват голяма част от времето си зад волана.

Прекрасно са обяснени и добре илюстрирани техническите характеристики и работа на спирачните уредби и системи за безопасност. Информацията е поднесена увлекателно и на достъпен език.

Това е едно наистина прекрасно помагало, което може да бъде верен помощник на всеки един шофьор.

Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com

Ирина Цветанова книжарница Сиела МОЛ Русе

Додекамерон

изтеглен файл (1)

„Додекамерон” е най-новата книга на Иван Стамболов, която до известна степен има структурата на класическия „Декамерон” на Бокачо, само че в много по-съвременна форма. Мога да каже, че това е едно много интересно произведение, в което 12 герои-приятели се събират в една вила и в продължение на 12 зимни недели си разказват истории, като целта им е не да избягат от чума или от някаква болестна епидемия, а да изчакат да отмине световната финансова и икономическа криза.

Мястото се нарича вила „Ерика”, в чието пространство се носи мирисът на вкусни ястия, скъпи алкохоли и много настроение, но над тях доминира аромата на очакването на предстоящата история, която ще запълни вечерта на поредната неделя от Додекамерона.

Всъщност тези разказвачи са членове на легендарния мъжки клуб „Алкохол”, където предполагам не се допускат никакви жени, но след като аз се ползвам с привилегията на читател, съвсем неканена и без задръжки се скрих в повествованието и там в компанията на 12 мъже, по време на световна финансова и икономическа криза, слушах историите им и разсъждавах над живота.

Разказите са много различни един от друг, както различни са и техните разказвачи. Всеки разказ си има конкретна тема, като темите са общочовешки и предизвикват дълбоки разсъждения – за любовта, за семейството, за надеждата, за предчувствието, за възкресението, за вечния живот и вечната смърт и т.н.

Началото на всяка неделя започва с емоциите и преживяванията на човека, предназначен за разказвач, като нещата, които му се случват през този ден най-силно влияят на това, което ще разкаже. Целта на разказвача е чрез своята история да внуши на останалите идеята, че истината е не винаги такава каквато очакваме и разбира се да създаде една атмосфера, която да стане част от общата идея на Додекамерона. А накрая героите да излязат едни не толкова объркани, а променени към доброто социални същества.

Първата неделя започва с Хер Дидев и неговия разказ за „Възкръсналият заек”, следващата преминава през историята на Милен за „Ратаонуй”, после разказва Джовани  за „Баровецът клошар” и така подред се изреждат всички разказвачи, като накрая Додекамеронът приключва с разказа за „Лъжливата корепетиторка” на д-р Иван Стипеса, но само формално.

Много силно впечатление ми направи разказът за „Прогресивното наследство” на Батко, над който наистина много разсъждавах, но символиката и внушенията, вкарани умело в историите не се долавят на 100% още с първия прочит. Това, разбира се е „червена лампичка” за мен самата при следващото прочитане на книгата да вникна по-навътре в конкретиката и идеята на произведението. Другият много симпатичен за мен разказ е „Опустошеното бунгало”, разказан от Ланселот Каубоя, през които не ми остана време да разсъждавам, понеже специфичният парадоксален хумор ми дойде малко в повече, но хубавичко се посмях. Затова мога да кажа спокойно, че не е нужно да бъдеш в определено настроение за да отвориш страниците на „Додекамерон”, защото ТАЗИ КНИГА СЪЗДАВА НАСТРОЕНИЕ. Не ми се иска да говоря конкретно за разказите, защото си има тайна и магия, която всеки читател сам ще открие и почувства. И не е нужно да се отделят 12 недели, а само няколко часа насаме с книгата за да видите какви неща ще ви разкаже тя. А дали кризата свършва накрая е въпрос на гледна точка и доколко се променят разказвачите зависи от собствените ви читателски принципи.

За мен беше удоволствие да прочета „Додекамерон” на Иван Стамболов. Пожелавам го на всеки!

Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com

Петя Райчева – Книжарница Кафе-клуб Сиела, Пловдив

Книги и букети от бонбони в края на работната седмица

knigi i bonboniЕто с тази красота зарадваха дамите от екипа нашите колеги 🙂

Завършваме работната седмица с както винаги с много книги и усмивки от бонбонените букети.

Хубави книги, желирани бонбони и предстоящи почивни дни.  Дали ни е зле?

Адел – британската следа в поп музиката

adele-2Едва ли има човек, който да не е слушал някоя от песните на Адел и да не е докоснат от нейния изключителен тембър и чувственост.
Аз лично, започнах да слушам нейната музика без да знам дори как изглежда изпълнителката. За първи път видях Адел на наградите „Грами“. Стоеше като дърво и въпреки, че изпя Someone Like You перфектно, някак не можа да ме развълнува. От тогава реших, че май само ще слушам Адел.

Съвсем наскоро ми попадна биографията на Адел от Марк Шапиро и реших да се запозная по-отблизо с човека, който стои зад музика, която харесвам. За моя голяма изненада Адел се оказва доста нестандартна, бъбрива и бунтарка. Всички, които я познават са единодушни, че тя никога не се е държала като голяма звезда, каквато всъщност е. Адел е едно обикновено момиче надарено с необикновен талант, което никога не  е искало да бъде известно, а просто да прави музиката, която обича. Наградите никога не са били особено важни за нея, дори дълго време са заемали „почетно“ място в нейната тоалетна.

Прочитайки книгата разбрах, че всъщност изпълнението на Адел на „Грами“ е било първото след продължително лечение и операция на гласните ѝ струни. Притеснението и страховете на певицата, която винаги е била перфектна в изпълненията си на живо, обясняват напълно сковаността ѝ по време на бляскавата церемония.

Любовта винаги е била водеща в живота на Адел. Първите и единствени за сега албуми Adele 19 и Adele 21 са вдъхновени от любовни разочарования. Тъй като тя сама пише своите текстове, те са доста лични. От няколко години Адел е щастлива с последната си любов Саймън Конецки с когото отглеждат своя малък син.

Книгата е написана доста фактологично, изнесени са дискографията на певицата и много имена с които е работила, което е страхотно за меломаните. Ако искате да разберете повече за нелекия път към славата на Адел от нейното детство до момента в който се отдава на заслужена почивка и на щастието си с любимия човек, прочетете книгата на Марк Шапиро.

А най-добре си пуснете албумите на Адел и приятно четене!

Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com.

ЗАБРАВЕНИТЕ ПЪТИЩА

1407679321013

В разгара на август бих искала да ви предложа една невероятна книга – „Забравените пътища“(изд. Вакон) от Филип Лхамсурен. Това е интересен пътепис, който на много места изненадва приятно с поетичното си звучене, а другаде прилича на журналистически репортаж от гореща точка.

В продължение на пет месеца авторът изминава повече от 10 000км на колело, стартирайки на 16.04.2013г от Родопите в България, за да стигне до Памир в Централна Азия. Преминава през Турция, Грузия, руските републики Северна Осетия-Алания, Ингушетия, Чечения, Дагестан, Калмикия, както и Западен Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.

1407771580713

„Карах в конфликтни зони и бях подозиран в диверсия, изпитах суровата жажда на пустините и проливните дъждове на Кавказ, спах на дъното на пресъхналото Аралско море, лових риба сред облаци комари в делтата на Волга, къпах се във водите на Черно, Мраморно и Каспийско море, гоних зайци в степите на Казахстан, заспивах с воя на диви кучета, будех се със змии и усетих отровата на скорпионите. Преживях най-тежката си болест в суровата пустош на Памир. И всяко утро изгревът ме будеше на различно място.“ Пътешественикът долавя отчетливо пулсът на тези места и ни го предава по запомнящ се начин. А аз не мога да устоя на изкушението да маркирам в следващите редове малка част от това, което ви очаква.

В южната ни съседка, Филип Лхамсурен се сблъсква с постоянна мръсотия по пътищата и с урбанизирана агресия. Сред „калабалъка“ на Истанбул, където „големи тълпи пресичат на червено, а светофарите никога не светят в жълто, клаксоните са по-важни от спирачките. Храната е Бог, а Аллах е след нея. Насред неона на лъскавите сгради, в мръсни обори се продават живи кочове за чеверме. Забелязвам как цели семейства пекат мръвки направо върху модерния паркинг на пръскащ се от светлини търговски център.“

Забележителна е срещата с Кавказ и неговите народи. Там „по специална негова рецепта дъждът се опитва да ме удави. В Грузия ги няма вечните клаксони, подвикванията, безбройните любезни или груби покани за чай и погледите, които никога не ме изпускат. Храната не е издигната в култ, както в съседна Турция. Тук на почит е по-скоро чашката с шумна компания.

–  Щом си на гости, ще пиеш. Дойде на два крака, значи поне две чаши трябва да изпиеш – казва Лейла от село Ашха в Централен Кавказ(Грузия), което дори липсва на картата.“

В края на май авторът пресича Кавказ по Грузинския военен път, който свързва народите от Закавказието с Русия чрез Казбекския район на Централен Кавказ.

1408297243995

 

Оттатък билото, нестабилният регион на Северен Кавказ включва автономните руски републики Северна Осетия-Алания, Ингушетия, Чечения и Дагестан. И тук прави впечатление усетът на автора за местните хора, умението му да комуникира с тях по начин, който стопява дистанцията и го прави желан гост на чеченска фамилия високо в планината например. От тях научава, че името „чечен“ е наложено от руснаците, а произхожда от арабската дума шешен – воин. „Самите чеченци се делят на племена и от векове наричат себе си „нохчи“. За много хора Грозни(столицата) все още е синоним на неимоверна разруха, на улици, осеяни с трупове. Но ето, че влизам в напълно нов град, подреден като аптека. След войната не е имало една здрава къща и хората са живели на палатки или в мазетата си. Започнали от нулата и за десет години издигнали града по-хубав и отпреди войната.

Много любопитно място е и Калмикия – последната автономна руска република по маршрута, разположена сред опустошителната Каспийска степ. Местният език е ойратски(клон на монголския), а изповядваната религия – будизъм. „Владее безводие и горещи пясъци. Тук вятърът не е способен да гали. Той брули с горещ въздух. Тази суша ще ме съпътства неизменно и по-нататък – из пустините и степите на Западен Казахстан, Узбекистан и Таджикистан до самия край в суровия Памир.“

„Нахлувайки в Централна Азия, за мен хората от бившите съветски републики стават все по-близки. Чувствам се като част от техните древни корени, независимо че из тези обширни територии властва мюсюлманството със своите разклонения на сунити, шиити или исмаилити, а у дома, тоест на север(авторът има монголски корени), будизмът е преплетен с традиционния шаманизъм на номадите.“

А чували ли сте за Каракалпакстан? Аз не бях, признавам си. Оказа се, че това е автономна република в Узбекистан, но по-важното е, че там хората(които са останали) вече десетилетия търпят последиците от екологичната катастрофа в района на драстично пресъхналото Аралско море след отклоняване на водите на вливащите се в него реки Амударя и Сърдаря. Ще разберете защо.

1408296922058

 

„По-рано риболовът е бил основен поминък на Каракалпакстан, но сега пристанищата стърчат призрачно навътре в сушата…….Муняк е бил главен пристанищен град на Аралско море, но вече е отдалечен на повече от 150км от неговите вълни!!!“ 

 

1408297209152

 

 

 

 

Нататък в Узбекистан се зареждат Хива, Бухара, Самарканд – все древни градове по Пътя на коприната.

1408296888650                 1408298020812

А накрая Памир и Централен Тяншан с езерото Алакол.

1408297969967                 1407678745489

 

„Когато отново се озовах в Истанбул, увереността ми намаля. Безсмислието на целия полет ме съкруши. За пет часа самолетът измина пътя, който за мен се беше превърнал в петмесечен неподправен живот. Хората пропускат толкова много, устремени в остатъците, които цивилизацията предлага.

Да пътувам не е удоволствие, а изцяло лична необходимост. Единственото ценно нещо е да мисля за доброто у човека. Изминават се разстояния в километри, височини в метри, дни, месеци, но накрая остават миговете на съзерцание, в които си насаме с добрата карма. Изминатият път ми помага да се освободя от заблудите и неговата продължителност ме учи на благодарност.“

А аз благодаря за удоволствието от обогатяващата среща с тези земи и култури!

 

Тази, както и предходната книга на пътешественика – „Душата на човека“(изд. Сиела), може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com.

 

Евилина Русева, книжарница Сиела, Mall Paradise – София

Повикът на ангела

183179z

След като прочетох „Защото те обичам” на Гийом Мюсо останах зашеметена от необикновената  история, която той разказва на страниците на своята книга. Затова, когато излезе „Повикът на ангела” реших, че и тя ще е също толкова завладяваща и очакванията ми се оправдаха.

Действието на романа започва на летище Кенеди. Двама напълно непознати. Разменени случайно мобилни телефони. Джонатан има ресторант в Сан Франциско, а Мадлин е собственичка на цветарски магазин в Париж. Двамата разбират за размяната на телефоните, когато слизат от самолетите на два различни континента. Решават да си ги разменят по експресна поща, но е навечерието на Коледа и всичко се усложнява.Тогава идва и любопитството, което подтиква всеки един от тях да  разгледа съдържанието на телефона на другия. Наяве излизат безмилостни тайни, за които никой не желае да говори. Но всяка тайна поражда зрънцето на очакване и нетърпение за своето разкриване. Всеки един от героите носи бремето на своето минало. За Джонатан това е разводът, а за Мадлин – неразкрито убийство.

Но какво ги свързва? Какво ги обединява?

И тук Гийом Мюсо заплита историята по възможно най-неочакван начин, разкривайки нюансите на човешката душа, как решенията променят нас самите и чертаят пътят ни напред. С невероятния си стил и умение да предаде усещанията на своите герои авторът ни въвлича в  едно скоростно пътуване в търсене на истината,  пътуване, което ще промени изцяло техния живот. Изненадващи обрати, зараждащи се чувства и възкръстнала надежда са само част от палитрата на писателя, с която той  отново ни завладява и оставя без дъх.

Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница Ciela.com.

София Кидикова – Книжарница Кафе-клуб Сиела, Пловдив