„Сред дивата пустош“ от Джон Кракауер

„…не искам ни любов, ни пари, ни слава  – дайте ми истината!”

Хенри Дейвид Торо 

(„Уолдън или живот в гората”)

161632_b

”Понякога сложността на живота в съвременната цивилизация може да се окаже непоносимо тежка: забързаното всекидневие, тежестта в неизбежните служебни взаимоотношения, заливащият ни медиен водопад със съмнителна информационна стойност, дребнавите политически борби, технологичната сложност на заобикалящата ни среда. Всичко това е достатъчно, за да ни накара да мечтаем за бягство към по-прост живот, за живот с повече непосредствен досег с природата. За повечето от нас осъществяването на тази мечта най-често се изразява в случайно пътуване с приятели или семейство на палатка през уикенда. Има обаче и такива хора, чието критично отношение към съвременната цивилизация, ги докарва до крайности. Наричани екоактивисти, спиритуалисти или просто свободни духове, те са приели доста буквално идеята да станат едно цяло с природата. Някои ги определят като наивисти или зелени радикали, докато други ги считат за вдъхновяващи примери.”

chris-mccandless_the_bus_lancastria22-годишният Кристофър Маккендлис (променил името си на Александър Супертрамп) е американски пътешественик, чиято мечта за първичен и уединен живот в Аляска, далеч от цивилизацията, за „да намери себе си”, се превръща в трагичната, но покоряваща сага, описана в книгата на Джон Кракауер „Сред дивата пустош”.

Увлекателното четиво разказва за живота на добре образования младеж, чието съществуване на пръв поглед не е лишено от нищо.  След завършването на колежа, той дарява 24 хил. долара на Oxfam International, решава да напусне уютния си и предвидим свят, който неговите родители са планирали за него и става скитник, търсещ щастието си в пътуване сред природата. По време на пътешествието си, той работи като комбайнер, пътува с каяк из бурни реки, вози се нелегално с товарни влакове, броди из американските гори и пустини, запознава се с хипита и живее за известно време на различни места.

2Кристофър е изключително позитивна личност, влияща силно на хората, с които се среща, въпреки че убеждението си, че не хората, с които общуваш, те правят щастлив, а самотното общуване с природата. След определено време скитнически живот, младежът стига до някакво място в Аляска и намира изоставен автобус, който ловците ползват за подслон. Той се установява там с идеята за временно пребиваване, подготвящо го за по нататъшното му пътешествие. В автобуса открива приспособена печка, кибрит и голям пакет ориз за закъсали пътешественици. Отделно Маккендлис разполага със скромна екипировка, пушка, нож, но те не успяват да му осигурят необходимата прехрана. От светлата и усмихната личност, той бавно се превръща в уплашен и отчаян човек. Прекарва времето си в четене на философски книги, вместо в търсене на храна.

„Истинския Кристофър умира през 1992 г., на по-малко от 24 години. През 1993 един автор – Джон Кракауер – публикува статия за неговата съдба, а малко по-късно – през 1996 – цяла книга със заглавието „Into The Wild“. Тъй като в действителност Крис е имал сериозни конфликти с родителите си и Кракауер смята, че това го е накарало да тръгне да скита, Шон Пен е чакал цели 10 години преди те да се съгласят да се филмира тази история. Филмът и книгата предизвикват много полемики. От една страна някои хора смятат Крис за герой – бунтар срещу конформизма на консуматорското общество, за един нов месия и едва ли не за светец, който е тръгнал по света да носи доброта и спасение за душите на хората. Смъртта му в гората на Аляска го превръща в мъченик на съвременната цивилизация и идол за младото поколение американци. От друга страна, прагматично мислещите хора го наричат глупак. Да отидеш в дивата пустош на този суров щат без никаква подготовка за живот сред природата, без информация, без да познаваш терена, си е живо самоубийство. Куриозното е, че съвсем наблизо до мястото, където е живял той, е имало някаква въжена линия, по която е можел да премине реката, а недалеч е имало и други ловни хижи, където също е имало складирана храна, която е можел да ползва. Вместо това, той се отдава на четене и духовно извисяване, което, обаче, води до неговата физическа смърт.”

fcb60749fabd65b3221f752a324c6e28

Крис си е водил дневник, записвайки си кратки впечатления и прозрения, до които е стигнал по време на престоя си в гората. Прилагам някои от цитатите, които биват открити по-късно по страниците на въпросния дневник:

„Търсех движение, не спокойно съществуване. Търсех вълнение, опасност, шанс да се пожертвам за любовта си. Усещах в себе си прилив на енергия, която не можеше да намери отдушник в тихия ни живот.”

Лев Толстой

(„Семейно Щастие“)

„Първо, любов към ближния, този висш тип жива енергия, която прелива от сърцата и търси излаз и приложение; освен това главните съставни части на съвременния човек, без които той е немислим, а именно идеята за свободата на личността и идеята за живота като саможертва.”

Борис Пастернак

(„Доктор Живаго“)

8589130438502-into-the-wild-wallpaper-hd

Филмът:

~~http://www.imdb.com/title/tt0758758/

=============================
Публикацията е взаимствана от:
~~ http://indreal.blog.bg/drugi/2012/04/18/da-stanesh-chast-ot-divata-priroda.941640
~~ http://silvermountain.mikeramm.com/2012/04/03/into-the-wild-sean-penn-way-to-happiness/
=============================

Слава Нончева за книжарница Сиела Ректората, гр. София

Advertisements

„Моето приключение в дивото“ Черил Стрейд

„Ходя бавно, но никога назад“

Ейбрахам Линкълн

SAM_0714

 

Трябва да си призная, че причината, поради която посегнах към този пътепис, беше случайното ми попадане на трейлъра от предстоящият едноименен филм („Wild” https://www.youtube.com/watch?v=dHJDeIrq340 ) с Рийз Уидърспуун в ролята на Черил Стрейд. Точно след това се поинтересувах за какво всъщност се отнася книгата и дали да не й дам шанс. Е, радвам се, че го направих, защото и двете книги, които прочетох от издателство Вакон тази година, бяха невероятно изживяване (другата, разбира се, е „Кривата на щастието” от Иво Иванов).

 

stelprdb5323925

Истинската история на Черил Стрейд разказва за 1800км по Тихоокеанския хребетен път (както ще разберете и от самата корица).

” Тихоокеанският хребетен път представлява пътека в САЩ, която започва от границата с Мексико и завършва на границата с Канада. ТХП е дълъг 4286 км и пресича по дължина щатите Калифорния, Невада, Орегон и Вашингтон. Преходът на Черил Стрейд започва от пустинята Мохаве и приключва при Моста на Боговете на границата между Орегон и Вашингтон. Пътят, който извървява пеша е общо 1800 км, тъй като пропуска една прекалено заснежена и опасна дори за тренирани алпинисти отсечка в Сиера Невада.”

 

”Ако трябва да илюстрирам с карта тези четири години и няколко месеца – периода между смъртта на майка ми и деня, в който тръгнах по ТХП – тя ще представлява хаотично, разпръснати във всички посоки линии, нещо като запален бенгалски огън, в центъра на който се намира Минесота. До Тексас и обратно. До Ню Йорк и обратно. До Ню Мексико и Аризона, и Невада, и Калифорния, и Орегон, и обратно. До Уайоминг и обратно. До Портланд, щата Орегон, и обратно. И пак. Само че тези линии няма как да разкажат цялата ми история. На картата могат да се видят всички места, на които бях потърсила убежище, но тя няма да може да хвърли светлина върху всички усилия, които бях положила, за да не напусна. Няма да може да покаже как в месеците след смъртта на майка ми бях опитала – неуспешно – да запълня празнотата, останала след нея, и да опазя семейството ни цяло. Нито пък колко се бях борила да спася брака си, макар и да го обричах на провал с безкрайните си лъжи. Ще изглежда просто като несиметрична звезда с ярки, стрелкащи се във всички посоки лъчи.”

katwalk-l Преходът от своя страна се оказва и психическо и физическо  изпитание. Състоят се срещи с гърмящи змии, мечки, „лос”, лисици, недоброжелатели, а също и другари по съдба. Стрейд тръгва почти неподготвена, с прекалено голяма и тежка раница (по-късно наречена „Чудовище“) и неподходящи обувки, заради които се разделя и с 6 от 10-те нокътя на краката си. Самият разказ за ставащото по пътя не спира да се преплита с вече отминалия живот на младата жена, което на мен лично страшно ми хареса. Ретроспекциите са поместени точно на място, а един пътепис, по мое мнение, не бива да бъде „сух”. По този повод признавам, че самата книга е по-скоро женско четиво, което обаче в никакъв случай не го класифицира като „леко”, „несериозно” и т.н.

 

„…Нищо не се беше случило, повтарях си. Невредима бях. Просто ме беше поуплашил някакъв си гнусен, разгонен, неприятен тип, който вече го нямаше. Само че в следващия момент натиках палатката обратно в раницата, изключих котлона, излях почти врящата вода в тревата и изплакнах тенджерата в езерцето, за да се поохлади. Глътнах малко от йодираната течност, после пъхнах бутилката и влажните дрежи в Чудовище. Вдигнах раницата, закопчах помощните колани, излязох на пътеката и тръгнах на север в спускащата се тъмнина. Докато правех крачка след крачка, съзнанието ми отново превключи на онази първична предавка, позволяваща единствено движение напред, и аз продължих да вървя, докато не останах без сили, докато не почувствах, че не мога да направя и крачка повече.

Тогава побягнах.”

 

LizHBPacific-Crest-Trail-at-Rock-Pass

 

Надявам се екранизацията да успее да покаже някаква част от красотата на ТХП, описана в книгата.

До тогава: http://www.ciela.com/ciela_books/moeto-prikljuchenie-v-divoto.html

North+of+Belden+Town+July+1995

Слава Нончева за Книжарница Сиела Ректората, София

Дзен и изкуството да си обършеш гъза, Иван Стамболов

 

 

dzen

 

Книгата на Иван Стамболов – „Дзен и изкуството да си обършеш гъза” е едно меко казано забавно четиво, което, държа да отбележа, е напълно забранено за онези от вас, които притежават чувство за хумор под допустимия санитарен минимум. Книгата на станалия доста популярен в интернет средите със своите блогове, Иван Стамболот – “Sulla”, е едно изключително нестандартно заглавие, което се чете на един дъх, което е събрало в себе си впечатления и мисли от заобикалящия ни жовот, който често е толкова абсурден и комичен, но никога скучен. Живот, който е подложен на детайлен анализ, било то на по халба бира в местната кръчма, или пред телевизора с чаша гроздова в ръка. Иронията, която е солта и пипера на книгата, е ,меко казано, навсякъде. Под секирата на иронията на автора попадат почти всички слоеве на днешната социална реалност – видни български и европейски общественици, партии и политици, ракламната индустрия и мн. други. Всъщност е трудно да се обобщи целият този миш-маш от теми в книгата, те са толкова разнообразни, колкото е и заобикалящата ни реалност, която е далч по-поносима и по-лесна за преглъщане с една голяма чаша….ирония.

И все пак ако трябва да разделим книгата на части то те ще са три.

  1. В първата част се акцентира върху рекалмите в българския ефир, от далечното и близкото минало. От дните на сякаш безкрайния преход, до съвсем нови реклами, които са решени на всяка цена да те накарат да си вземеш нещото, което те рекламират, пък макар и да намаш особена нужда от него. Разказвачът стига до извода, че рекламистите мислят потребителите за идиоти и в повечето случаи са прави. Затова той, като най-големия идиот сред тях, се наема с трудната задача да разтълкува пред себеподобните си посланията на рекламите. 
  2. Втората част е озаглавена „Ъплоуднати постинги за делитване”. Честно казано ми е доста трудно да систематизирам тази част от книгата и да я поставя под общ знаменател. Тук обект на тънката ирония на автора стават редица видни български и европейски политици, политически кампании за опазване на общото благо насочени към пластмасовите бутилки и светнатите крушки. Няма сфера от социалния жовот, която да не е взета под внимание. Като се започне от екзистенциалния въпрос, защо когато си отворим бира на плажа, то бирата моментално се стопля, вместо температурата навън да се понижи и да се изравни с тази на бирата (5°), та сигнем до свинския грип и извънземното присъствие на планетата. 
  3. Третата част носи краткото, но за сметка на това доста описателно, име „Алкохол”. В тази трета част на масата са сложени, наред с различните мезета, предимно политически теми, върху които се разсъждава в различни, знайни и незнайни, кръчми в комапанията на доста цветущи образи. Всеки един от тези герои поставя някакъв злободневен проблем и го коментира от крайно осъдителна позиция, скандализирайки обществения морал. Тази трета част от книгата отразява традиционното и така характерно за българина „бистрене на политика на по чакша”. Приликите с действителни лица и събития никак не е случайна и колкото повече читателя напредва, толкова по-често свързва себе си с някой от героите и събитята в последната част от книгата. Тя ни е някак си дяволски близка и позната.

 

Книгата на Иван Стамболов – „Дзен и изкуството да си обършеш гъза” е едно изключително свежо заглавие, което се чете на екс. То е пропито със страхотно чувство за хумор и сарказъм и ще ви накара да се смеете на глас . Препоръчвам го с две ръце!

 

Книжарница Сиела и Книгомания, Park Mall Stara Zagora

Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница www.ciela.com

 

 

„Къща от карти“,Майкъл Добс

Ciela_kusta

Политическият трилър „Къща от карти” на Майкъл Добс разкрива борбите за власт, политически машинации, задкулисието и слабостите на човешката природа във Великобритания в навечерието на изборите за правителство края на 80-те г. Премиерът Хенри Колингридж е преизбран за втори мандат, а неговата партия за четвърти пореден. Но мнозинството им не е достатъчно и много от постовете в кабинета са изгубени.

Книгата проследява героя Франсис Ъркарт, който не се спира пред нищо, когато решава да се бори за поста на министър-председател. Въоръжен с политическите тайни, до които е имал достъп като отговорник по партийната дисциплина, Ъркарт, наричан още Камшика, започва тиха и смъртоносна кампания, с която да елиминира своите съперници. Така с всички възможни средства, влючително убийство, задейства грандиозна подмолна машина за скандали и шантаж, която разклаща всички в Уестминстър.

На пътя му обаче застава младата репортерка Мати Сторин, която е готова на всичко, за да разкрие истинските истории, скрити зад видимото на пръв поглед. Тя се натъква на мрежа от интриги и финансова корупция в най-високите нива на властта. За да направи това разкритие публично обаче, тя трябва да се изправи срещу най-властния мъж в държавата, да се пребори със собствените си демони и да рискува всичко, дори живота си.

Култовия роман „Къща от карти“ вдъхнови хитовия едноименен сериал на Netflix с участието на Кевин Спейси и Дейвид Финчър като продуцент и режисьор. По-рано тази година той донесе на актрисата Робин Райт награда „Златен глобус“ за най-добро женско изпълнение в драматичен сериал. След първия си сезон получи награди в три от общо девет номинации за „Еми“, а тази година се бори в 10 категории за телевизионните праймтайм отличия.

 

Книжарница Сиела и Книгомания, Park Mall Stara Zagora

Тази книга може да бъде намерена във верига книжарници Сиела и електронна книжарница www.ciela.com

Коментари от читател за две от книгите на Мартин Ралчевски

безкрайна нощ

Безкрайна нощ

Днес на мейла на издателство „Сиела“ пристигнаха коментари от нашата читателка Анастасия, която се е запознала с творчеството на Мартин Ралчевски и го е открила за себе си. Възторгът на нашата читателка е толкова голям, че тя пожела да го сподели с възможно повече хора.
Ето какво споделя тя.

Коментар за кннигата „Безкрайна нощ” на Мартин Ралчевски:
Интересен и важен сюжет – страданието като средство за обръщане към Бога и призванието на всеки човек, изразено в детските му мечти. Стилът е лек, съвременен, интелигентен.Чрез добър съспенс, мъдри мисли, сентенции и полезни житейски съвети темата е поднесена ненатрапчиво. Случаите са максимално реалистични, много поучителни, предлагащи добър изход. Естествено и много подходящо са използвани стихове от Библията. Като цяло книгата беше много интересна.
Надявам се, че и от останалите негови книги не само ще има какво да науча, но и че ще изпитам още приятно удовлетворение.

Поздравления!

и

Измама

Измама

Коментар за книгата „Измама” на Мартин Ралчевски:
Мисля, че тази творба може да се погледне от няколко аспекта – като литературно произведение, като християнско послание и като съчетание от двете. Много добра литературна творба с важна, съвременна тема.  Емоционалните преживявания на героите са предадени изключително реалистично. Много добре разказано. До края интересът не отпада. От християнска гледна точка: панорама на християнско благовестие. Застъпени са много важни библейски истини. Надявам се, че ще е полезна както за вярващи, така и за тези, които нямат необходимите познания. Като съчетание на двете: Целта не е била да напишеш методика за благовестие, нито да представи способностите на един свещеник да води души към спасение. Целта е била да се покажат различни моменти от процеса на покаяние, което за жалост не се случва. Разбира се твърде възможно и реално.
Впечатлена съм, доволна съм, благодарна съм, че се запознах с неговото творчество!

Поздравления!

Поздравления за Мартин Ралчевски за неговото творчество и благодарности към нашата читателка за обратната връзка от книги на издателство СИЕЛА. Бихме се радвали на повече читателски мнения и коментари за всички наши книги.

Книгите можете да си закупите от тук с 20% отстъпка:
„Безкрайна нощ“: http://bit.ly/1tGZWSS
„Измама“: http://bit.ly/1tPkcW4

Книги с автограф само в Ciela.com

18% sivoВ Ciela.com стартирахме нова рубрика, Книги с автограф откъдето можете да си закупите книга с послание и подпис лично от автора. Първите трима, които написаха своето лично и уникално послание са Захари Карабашлиев със специалното 21 издание на неговия хитов роман „18% сиво“, Калин Терзийски с „Аскетът в мола“ и малко позабравения „Мисия Лондон“ на Алек Попов, който освен на автора има и автограф на илюстратора Димитър Митовски.

Книгите са лимитирани.

Скоро очаквайте и още нови заглавия, засега само от български, но се надяваме скоро да имаме и от чужди автори.

Книга с автограф можете да си закупите само тук.