„…не искам ни любов, ни пари, ни слава – дайте ми истината!”
Хенри Дейвид Торо
(„Уолдън или живот в гората”)
”Понякога сложността на живота в съвременната цивилизация може да се окаже непоносимо тежка: забързаното всекидневие, тежестта в неизбежните служебни взаимоотношения, заливащият ни медиен водопад със съмнителна информационна стойност, дребнавите политически борби, технологичната сложност на заобикалящата ни среда. Всичко това е достатъчно, за да ни накара да мечтаем за бягство към по-прост живот, за живот с повече непосредствен досег с природата. За повечето от нас осъществяването на тази мечта най-често се изразява в случайно пътуване с приятели или семейство на палатка през уикенда. Има обаче и такива хора, чието критично отношение към съвременната цивилизация, ги докарва до крайности. Наричани екоактивисти, спиритуалисти или просто свободни духове, те са приели доста буквално идеята да станат едно цяло с природата. Някои ги определят като наивисти или зелени радикали, докато други ги считат за вдъхновяващи примери.”
22-годишният Кристофър Маккендлис (променил името си на Александър Супертрамп) е американски пътешественик, чиято мечта за първичен и уединен живот в Аляска, далеч от цивилизацията, за „да намери себе си”, се превръща в трагичната, но покоряваща сага, описана в книгата на Джон Кракауер „Сред дивата пустош”.
Увлекателното четиво разказва за живота на добре образования младеж, чието съществуване на пръв поглед не е лишено от нищо. След завършването на колежа, той дарява 24 хил. долара на Oxfam International, решава да напусне уютния си и предвидим свят, който неговите родители са планирали за него и става скитник, търсещ щастието си в пътуване сред природата. По време на пътешествието си, той работи като комбайнер, пътува с каяк из бурни реки, вози се нелегално с товарни влакове, броди из американските гори и пустини, запознава се с хипита и живее за известно време на различни места.
Кристофър е изключително позитивна личност, влияща силно на хората, с които се среща, въпреки че убеждението си, че не хората, с които общуваш, те правят щастлив, а самотното общуване с природата. След определено време скитнически живот, младежът стига до някакво място в Аляска и намира изоставен автобус, който ловците ползват за подслон. Той се установява там с идеята за временно пребиваване, подготвящо го за по нататъшното му пътешествие. В автобуса открива приспособена печка, кибрит и голям пакет ориз за закъсали пътешественици. Отделно Маккендлис разполага със скромна екипировка, пушка, нож, но те не успяват да му осигурят необходимата прехрана. От светлата и усмихната личност, той бавно се превръща в уплашен и отчаян човек. Прекарва времето си в четене на философски книги, вместо в търсене на храна.
„Истинския Кристофър умира през 1992 г., на по-малко от 24 години. През 1993 един автор – Джон Кракауер – публикува статия за неговата съдба, а малко по-късно – през 1996 – цяла книга със заглавието „Into The Wild“. Тъй като в действителност Крис е имал сериозни конфликти с родителите си и Кракауер смята, че това го е накарало да тръгне да скита, Шон Пен е чакал цели 10 години преди те да се съгласят да се филмира тази история. Филмът и книгата предизвикват много полемики. От една страна някои хора смятат Крис за герой – бунтар срещу конформизма на консуматорското общество, за един нов месия и едва ли не за светец, който е тръгнал по света да носи доброта и спасение за душите на хората. Смъртта му в гората на Аляска го превръща в мъченик на съвременната цивилизация и идол за младото поколение американци. От друга страна, прагматично мислещите хора го наричат глупак. Да отидеш в дивата пустош на този суров щат без никаква подготовка за живот сред природата, без информация, без да познаваш терена, си е живо самоубийство. Куриозното е, че съвсем наблизо до мястото, където е живял той, е имало някаква въжена линия, по която е можел да премине реката, а недалеч е имало и други ловни хижи, където също е имало складирана храна, която е можел да ползва. Вместо това, той се отдава на четене и духовно извисяване, което, обаче, води до неговата физическа смърт.”
Крис си е водил дневник, записвайки си кратки впечатления и прозрения, до които е стигнал по време на престоя си в гората. Прилагам някои от цитатите, които биват открити по-късно по страниците на въпросния дневник:
„Търсех движение, не спокойно съществуване. Търсех вълнение, опасност, шанс да се пожертвам за любовта си. Усещах в себе си прилив на енергия, която не можеше да намери отдушник в тихия ни живот.”
Лев Толстой
(„Семейно Щастие“)
„Първо, любов към ближния, този висш тип жива енергия, която прелива от сърцата и търси излаз и приложение; освен това главните съставни части на съвременния човек, без които той е немислим, а именно идеята за свободата на личността и идеята за живота като саможертва.”
Борис Пастернак
(„Доктор Живаго“)
Филмът:
~~http://www.imdb.com/title/tt0758758/
=============================
Публикацията е взаимствана от:
~~ http://indreal.blog.bg/drugi/2012/04/18/da-stanesh-chast-ot-divata-priroda.941640
~~ http://silvermountain.mikeramm.com/2012/04/03/into-the-wild-sean-penn-way-to-happiness/
=============================
Слава Нончева за книжарница Сиела Ректората, гр. София
Преходът от своя страна се оказва и психическо и физическо изпитание. Състоят се срещи с гърмящи змии, мечки, „лос”, лисици, недоброжелатели, а също и другари по съдба. Стрейд тръгва почти неподготвена, с прекалено голяма и тежка раница (по-късно наречена „Чудовище“) и неподходящи обувки, заради които се разделя и с 6 от 10-те нокътя на краката си. Самият разказ за ставащото по пътя не спира да се преплита с вече отминалия живот на младата жена, което на мен лично страшно ми хареса. Ретроспекциите са поместени точно на място, а един пътепис, по мое мнение, не бива да бъде „сух”. По този повод признавам, че самата книга е по-скоро женско четиво, което обаче в никакъв случай не го класифицира като „леко”, „несериозно” и т.н.
Книгите на Ciela.com 